петък, 24 декември 2010 г.

Обобщение за 2010 и цели за 2011

Здравейте! Остава по-малко от половин час до Коледа и съответно до изкарването на луканките и виното и понеже вече не издържам, реших да си ъпдейтна блога. Поводът е края на годината и това доколко ползотворна се оказа тя. Преди малко видях какви цели съм си поставил преди около 360 дни в грайндърс и въпреки, че всички са изпълнени (участие на международни турнири, първо класиране ФСК и размазвация по случай завършването), някак си не се чувствам удовлетворен. Имам чувството, че започвам от същото място, както миналата година по това време. Вярно понатрупах малко житейски опит, станал съм доста по-зрял и самостоятелен, но само това =/. Така че мисля целите за 2011-та да са малко по-амбициозни. Като за начало вече мисля, че е време да си намеря някоя сгодна женица, напоследък започва да се превръща в болна тема... :D Няма да разказвам надълго и широко, понеже предполагам доста хора четат, пък и ако почна и ще дойде време за хладилника. Освен това много се надявам да си обогатя малко музикалната култура. Дано и да потръгнат нещата в групата и що пък да не се пускаме чат-пат да забиваме по някои долнопробни кръчми. Шансовете за това обаче са доста малки, особено имайки предвид, че на 27-ми имаме репетиция, а аз не съм си настроил китарата, кво остава да си науча новата песен... Отделно планувам малко ремонтче в Кула, където имаме апартамент, който в момента прилича повече на пещера, понеже 10 години никой не е живял и почти всичко е на път да се срути. За целта обаче ще трябват парички и ето какви са ми плановете в професионален план:
-5000 турнира
-2k$ профит за първите 2-3 месеца + абонамент в някой тренировъчен сайт;
-пакети за Унибет Опън и ЕМОП, които и тази година ще се проведат в България;
-качване на нивата до около $100-$150 МТТ-та;
-5-цифрена банка по същото време догодина;
Мисля, че целите са доста реални. Пък и сега ще имам доста повече свободно време, тъй като няма цяла година да се занимавам с курсове, изпити и други кандидат-студентски глупости. Единствено няма да имам много време през двете сесии, които ми предстоят и лятото, което смятам да го карам супер айляшко тази година, но ще гледам през оставалото време от годината да съм сериозен. Еми това е засега. Догодина ще видим, доколко съм се справил.
Весели празници и успехи на всички през новата година!
=)

неделя, 12 декември 2010 г.

What a day...

Днес дали не им пръснах кифлите? Графиката говори достатъчно, само се чудя защо тия турнири си вървят така добре, а в сериите на старс и тилт вече изиграх половината си турнири и даже не мога да минкешна. Както и да е - ясно е какво ще играя занапред. =)



понеделник, 6 декември 2010 г.

До Виена и обратно, 2 част

Турнирът беше с доста добра структура - 20 000 чипа начален стак и 45 минути нива. Организацията обаче малко куцаше. 20 минути преди началото всички, които се бяхме записали онлайн ни наредиха на една опашка и още по-странното е, че ни даваха почти поредни номерца за местата и масите. Изобщо не знам на какъв принцип беше разпределението, но от масата ми имаше поне 6-7 човека, които си личеше, че са онлайн регове, а като горе в залата имаше 1 куп дядовци, както и гърци и италианци, които бях виждал лятото по нашето черноморие. Отделно докато си взема бележката с Table#46 оставаха 5 минути до началото на турнира, а в последствие се оказа, че в казиното има само 30 маси. След като обиколих на 2 пъти намерих турнирния директор и пича взе да ми обяснява, че трябва да слезна 2 етажа по-долу и някъде си вляво имало още една зала. И естествено мойта маса била там лол. А иначе въпросната зала беше просто един от магазините в мола и нямаше нито охрана, нито някакви проверки отпред. Не знам, на мен поне ми изглежда супер странно, но може и за там да си е нормално. Както и да е, имаше няколко интересни ръце през времето, в което играх. В първата всички фолд, аз от малкия блинд се позачудих дали да не пробвам да открадна с Т5о, но в крайна сметка реших да не правя глупости извън позиция и се предадох, при което пичът от големия блинд показа КК. Веднага на следващата ръка имаше лимп от късна позиция, аз рейзнах до 200 на 25/50 с 9Т кари, пича с поповете ме 3-бетна до 600 и след като големият блинд плати аз също нямаше как да фолдна. Флопът дойде Q95 с 2 купи. Малкият блинд заложи 1к, последваха 2 инста фолда, аз реших да му платя понеже имах позиция и на търнът дойде 4, която донесе втори флъшдроу. Той бетна 2,2к, аз мислих известно време и ги направих 5,2к като мислех да бетна около 8к на доста от ривърите. Той помисли доста, плати ми и на ривъра се обърна няква неутрална двойка =/ Беше ясно, че ще ми плати какъвто и да е бет на ривъра, затова чекнах а той отново обърна попове. След това си взех няколко ръце, по-големите от които бяха с JJ на борд Т984Т като чекнах ривъра от позиция и АТ на AJ48x пак от позиция, само че след 3бет префлоп, чек бихайнд на флопа и два бързи кола после. Вдигнах се до 20к и тъкмо си викам ся ще ги мачкам, когато на 75/150 ми идват дами - два лимпа от ранна позиция, аз ги правя на 650 от бутона, при което и двамата плащат. Флопът идва 345 рейнбоу. Чек, бет 1500, което веднага ми каза, че донкът е с чифтче и го рейзнах до 4000. Да обаче първият лимпър се наши олин за около 6к, които в последствие разбрах, че са били 7 и нещо, обърна А2о за стрейт и айде пак около 11к. Заших се доста до края на това и до средата на следващото ниво и реших една ръка да се защитавам след като вече бях с по-малко от 10к на 100/200. Утг(познатият ни играч с поповете) рейзна до 550, аз му платих от бб с Т6 спатии и флопнах мидъл пеър на 962 с 2 пики. Реших, че с неговата агресия той рядко ще флопва добре, още повече, че напоследък рейзовете от утг станаха доста актуални, затова чекнах и в последствие неговите 825 ги направих на 2025. Той пак мисли около минута и ми плати. Търнът донесе 8 пика - вече знаех, че не е бил на флъш дроу, след като щеше да ме вкара олин на флопа и затова му ги бутнах всичките. За нещастие този път му нацелих дамите и без помощ до края си стегнахме джиджавките и към хотела.

На следващия ден освен, че се успах, времето яко ме заблуди и излезнах доста леко облечен, така че студа направо ми е*а всичко, за което се сетите. Все пак отидохме до Schonbrunn замъка, като си нямам идея дали се пише така. Там също имаше коледен пазар и интересното беше, че си поръчахме някакви Bieren-пуншове, като си мислихме, че си поръчваме пунш с бира (баси якото), а в крайна сметка се оказа, че били Beeren-пуншове. Пояснявам beeren значи нещо като малина,къпина или тяхно подобно. Малко тъпо мисрийднахме табелата, ама няа нищо. След това отидохме в зоологическата градина, която се води и най-старата в Европа. Еми не е толкова яка през зимата, предвид че повечето животни са ги прибрали по къщичките, но аз лично доста се радвах на пингвините и на тюлените. Отделно в една от къщите имаше стая, в която като влезнеш навсякъде около теб летят прилепи и е доста яко, особено за момичетата ахахаха. Лошото беше, че затваряха в 16:30 и нямаше как да разгледаме всичко, а пък и в това време едвам се прибрах в хотела.

Следващият ни ден беше последен и си нямахме на идея какво да правим. Докато аз се успивах, Ник скокна да види как ще се прибираме на другата сутрин. След това той тъкмо се беше прибрал, когато излезнах от банята и след няма и 2 минути дойде русата камериерка да почисти. Няма да забравя как отвори вратата на банята погледна вътре и възкликна: "УАААУ" :D:D:D Тактично изчакахме да си тръгне и се пръснахме от смях. Ся вярно, че се къпя като хипопотам, ама ебати реакцията честно. Малко по-мокро беше наистина, но едва ли беше нужна чак такава реакция :D. След това се пуснахме към катедралата, където междудругото можеш да си седнеш на някоя пейка и да си пееш католически песнички, стига да знаеш и нотите - нещо, което все още не ми се отдава. Накупихме подаръци за вкъщи и се отправихме към мола да хапнем. Да обаче целият мол беше затворен. Като изключим МакДоналдс нямаше нито един отворен магазин - супер депресиращо, там даже и супермаркетите не работили в неделя. След това имаше вариант да излезнем някъде за вечерта, но предвид че към 4 трябваше да тръгваме в посока летището, а следващите дни са съответно Никулден, 7-ми и 8-ми Декември решихме да го отложим за другия път и да поспим малко. Макар че щеше да е доста епично =/. В крайна сметка поцъкахме билярд с едни италианки в хотела. Доста кофти стана, че не знаеха английски и единственото, което разбрахме беше, че са от Перуджа, едната се казва Франческа и са дошли на school trip. При което ние се похвалихме, че сме first year in college и сме тука just for fun :D.

Другия ден на връщане бяхме доста умрели, но добре, че беше стюарда-педераст от самолета, че да има с кого да се гаврим през целия полет. Общо взето сигурно съм изпуснал доста интересни неща, но поне за тези се сетих в момента. Лично аз си изкарах мега яко, даже не съжалявам толкова за турнира. Ся следва да си взема изпитите, да се стегна Февруари месец и напролет да се пускам пак на въртележката. =)

До Виена и обратно, 1 част

Такааа, на 3-ти сутринта станах в 2.30 някъде, не ме питайте как и аз не знам, минах през банята набързо и тръгнехме с Ник и брат му към летището. Поводът беше планираната от доста време екскурзия, която включваше и участие на Betfair Live с входна такса €270 и 100к гарантирани. Още сега ще ви кажа, че в блога няма да се говори много за покер, тъй като общо взето в хотела играх повече, отколкото на самия турнир/fail/.

Самолетът ни излиташе в 5:00 сутринта и пристигаше в 5:40 местно време, така че се очертаваше доста дълъг ден. Като пристигнахме беше малко лудница с всичките им влакове, рейсове, разписания, но в уреченото време вече бяхме на гара Traisengasse, където трябваше да се чакаме с една наша приятелка. Въпросната приятелка в последствие я чакахме около 40 минути, но добре, че отсреща имаше някви лапета, трети-четвърти клас, та се замеряхме със снежни топки ;D. Както и да е, благодарение на нея се ориентирахме и се отправихме към Adelbert-някой си-Strasse, където беше хотелът ни. Тук е моментът да кажа, че хотела беше мега изродски. То даже не се водеше хотел, ми Jugendgästehaus - нещо като квартири за ученици и студенти. Супер чистичко и подредено за €43 на вечер стаята - предвид, че цените по хотелите обикновено са 2-3 пъти по-скъпи. Та видяхме се, хапнахме и тръгнахме на обиколка из Виена. Първата дестинация беше природо-научният музей. Ще пропусна частта, където се изгубихме поне 3 пъти в лабиринтите около центъра... Колкото и да ви обяснявам за музея, все ще е малко. Просто всеки трябва да отиде и да види за какво става въпрос. Единственото лошо нещо беше, че почти всички описания бяха на немски, а аз не разбирах повече от 1/5 от написаното. Иначе имаше толкова разнообразни неща и експонати, че човек може да си изгуби цял ден в разглеждане. Ако пък почне да чете за всяко нещо по отделно и един ден няма да му стигне. =)

Точно срещу музея пък беше историческият музей (чиито сгради между другото са еднакви) и в парка между тях бяха направили Weinachtsdorf - нещо като коледен пазар, представляващ селце с малки къщички, където хората продават играчки, сувенири, храна и напитки и по средата обикновено има огромна елха. Обстановката беше супер приятна, досега не съм виждал подобно нещо в България, макар миналата година да се бяха опитали да направят нещо подобно в Пловдив. Времето обаче летеше и се отправихме към казиното, понеже турнирът ми беше от 19:00.

Оказа се, че казиното се намира в някакъв мол, изграден от 4 сгради, свързани помежду си с мостчета. Отвън приличаше на средновековен дворец. Много добре го бяха направили. Странно защо кварталът изглеждаше супер пуст и мизерен. Пообиколихме мола, хапнахме в една пицария (мега яките пици, другия път пак там) и се върнахме на метрото, за да си направим план как ще се прибираме после. Тъпото беше, че някви клушари ни заговориха, а още по-тъпо ми стана, когато разбрах, че са българи. Ето защо в Европа гледат с такова око на нашата мила нация. Оставихме им 2-3 кинта да се изнасят, Ник се прибра, а аз се върнах за турнира с малко преебано настроение. Само че тва стана доста дълго, така че слагам край на част 1 и след малко продължавам с втората.