До Виена и обратно, 1 част

Такааа, на 3-ти сутринта станах в 2.30 някъде, не ме питайте как и аз не знам, минах през банята набързо и тръгнехме с Ник и брат му към летището. Поводът беше планираната от доста време екскурзия, която включваше и участие на Betfair Live с входна такса €270 и 100к гарантирани. Още сега ще ви кажа, че в блога няма да се говори много за покер, тъй като общо взето в хотела играх повече, отколкото на самия турнир/fail/.

Самолетът ни излиташе в 5:00 сутринта и пристигаше в 5:40 местно време, така че се очертаваше доста дълъг ден. Като пристигнахме беше малко лудница с всичките им влакове, рейсове, разписания, но в уреченото време вече бяхме на гара Traisengasse, където трябваше да се чакаме с една наша приятелка. Въпросната приятелка в последствие я чакахме около 40 минути, но добре, че отсреща имаше някви лапета, трети-четвърти клас, та се замеряхме със снежни топки ;D. Както и да е, благодарение на нея се ориентирахме и се отправихме към Adelbert-някой си-Strasse, където беше хотелът ни. Тук е моментът да кажа, че хотела беше мега изродски. То даже не се водеше хотел, ми Jugendgästehaus - нещо като квартири за ученици и студенти. Супер чистичко и подредено за €43 на вечер стаята - предвид, че цените по хотелите обикновено са 2-3 пъти по-скъпи. Та видяхме се, хапнахме и тръгнахме на обиколка из Виена. Първата дестинация беше природо-научният музей. Ще пропусна частта, където се изгубихме поне 3 пъти в лабиринтите около центъра... Колкото и да ви обяснявам за музея, все ще е малко. Просто всеки трябва да отиде и да види за какво става въпрос. Единственото лошо нещо беше, че почти всички описания бяха на немски, а аз не разбирах повече от 1/5 от написаното. Иначе имаше толкова разнообразни неща и експонати, че човек може да си изгуби цял ден в разглеждане. Ако пък почне да чете за всяко нещо по отделно и един ден няма да му стигне. =)

Точно срещу музея пък беше историческият музей (чиито сгради между другото са еднакви) и в парка между тях бяха направили Weinachtsdorf - нещо като коледен пазар, представляващ селце с малки къщички, където хората продават играчки, сувенири, храна и напитки и по средата обикновено има огромна елха. Обстановката беше супер приятна, досега не съм виждал подобно нещо в България, макар миналата година да се бяха опитали да направят нещо подобно в Пловдив. Времето обаче летеше и се отправихме към казиното, понеже турнирът ми беше от 19:00.

Оказа се, че казиното се намира в някакъв мол, изграден от 4 сгради, свързани помежду си с мостчета. Отвън приличаше на средновековен дворец. Много добре го бяха направили. Странно защо кварталът изглеждаше супер пуст и мизерен. Пообиколихме мола, хапнахме в една пицария (мега яките пици, другия път пак там) и се върнахме на метрото, за да си направим план как ще се прибираме после. Тъпото беше, че някви клушари ни заговориха, а още по-тъпо ми стана, когато разбрах, че са българи. Ето защо в Европа гледат с такова око на нашата мила нация. Оставихме им 2-3 кинта да се изнасят, Ник се прибра, а аз се върнах за турнира с малко преебано настроение. Само че тва стана доста дълго, така че слагам край на част 1 и след малко продължавам с втората.