=)

Добър вечер, драги читатели! Или поне искрено се надявам да има читатели. Този път реших да пиша на български, и аз не знам защо, просто имам нуждата да напиша доста от нещата, които ми се въртят в главата от толкова време. Редно е да направя някакъв анализ на това по какъв начин покерът ми се е отразил върху живота. Още помня как се запалих по него през далечната 2006-та година, когато бях още донкче в 9-ти клас :Д.

Минаха вече 4 години, през които нееднократно съм мислил да се отказвам. И естествено още по-често съм се занулявал. За всичкото това време минах през много емоции. Имаше моменти, в които съм треперел за някакви центове, както и вечери, в които съм губил по $2000. Разбира се, както всички, си имах и своите успехи, които ме тласкаха нагоре. Най-важното обаче е, че играта ме промени много. Помогна ми да израстна във всяко едно отношение. Сега може да съм на същото ниво, както преди 4 години, но това по никакъв начин не ме кара да си мисля, че съм си губил времето. Играта ми помогна да израстна и не съм сигурен по какъв начин щях да изглеждам днес при едно различно стечение на обстоятелствата. Със сигурност в момента съм доста по-отговорен, отколкото ако се бях занимавал с нещо друго през цялото това време. То впрочем и няма как да не стане така, когато още не си навършил 18, а вече имаш 5-цифрена сума, с която можеш да правиш каквото си поискаш. Голяма част от мен всъщност се дължи именно на отделените ми часове край масите. Тези от вас, които спортуват нещо или също са отдадени на играта, ще ме разберат. Естествено има и някои лоши страни. Свободата да работиш когато и колкото си поискаш няма да доведе до нищо хубаво, но пък за сметка на това прави живота малко по-красив. Затова и не мисля, че някога ще се откажа. Хората преследват мечтите си с години, а някой път изобщо не ги осъществяват. Мисълта, че с няколко клика и малко шанс да се сдобия със собствен дом за доста кратко време някак си ми харесва. И затова независимо колко пъти се връщам от начало, всеки път ще продължавам напред. Някой си беше казал, че няма значение колко пъти падаш, важното е колко пъти ще можеш да се изправиш отново. Много истина има в тези думи, може поне да науча името на човека. А дори и след време, когато остарея да се разделя с играта - еми поне ще останат яките спомени и преживявания.

И като за накрая: мисля, че тук е мястото да се извиня на всички, ако по някакъв начин съм ги пренебрегвал. В момента конкретно се сещам за една такава случка и I'm not proud of it, но занапред ще правя всичко възможно да ги избягвам.

И като за финал поздравче. Надявам се да не съм ви изгубил времето. Next stop - Vienna!